За мен

За пациента

Галерия

Цени

Връзки

Контакти

прочети още ...

 

 

 

Ендометриозата е световен проблем, мащабите на който нарастват ежедневно.

Една от 10 жени страда от ендометриоза.

Ендометриозата е заболяване, при което тъкан, подобна на тази покриваща вътрешността на матката (ендометриум), се развива в други части на тялото, най-често в границите на тазовата и коремната кухина. Ендометриалната тъкан може да се развие върху яйчниците, външната част на матката, червата и други коремни органи.

Рядко, се наблюдава ендометриоза на мозъка или белите дробове.

Ендометриоза може да се развие и върху белези от операции в областта на таза.

 


Има множество теории за появата на ендометриоза:

1. Ретроградна менструация. Тя представлява обратно движение на течението по време на менструация. Тази теория е известна още като имплантационна теория. Менструални продукти, включително ендометриални клетки (клетки от вътрешността на матката), могат да напуснат матката през маточните тръби и да достигнат до яйчницитепикочния мехур и части от дебелото черво. Тези струпвания от ендометриални клетки отговарят на промяната в нивата на естрогените и прогестерона, по същия начин, както нормалния ендометриум в матката. Разрастването на тъканта извън матката може да доведе до деформация на коремните и тазови органи, и до образуване на сраствания.

2. Според друга теория, известна като целомна метаплазия, слой от клетки около яйчниците и други клетки в тазовата област, имат способността да се превръщат в ендометриални клетки, подобни на тези в матката. Не е известно какво причинява тази трансформация.

3. Трансфер на ендометриални клетки при оперативни интервенции, е най-вероятно причина за ендометриоза на белези от цезарово сечение или епизиотомия.

4. Редките случаи на ендометриоза на мозъка и други далечни органи, най-вероятно се дължат на разпространяване на ендометриални клетки с кръвния или лимфния ток.

5. Други теории свързват наличието на ендометриоза с промяна в имунния отговор.

Ендометриумът е вътрешният слой на матката, който се излющва по време на менструация. Дебелината му зависи от хормоналното ниво в организма и узряването на яйчниковите фоликули. Той е най-тънък непосредствено след края на кървенето и постепенно задебелява. След настъпване на овулацията, ендометриалната тъкан става богата на жлези. Всички тези промени имат за цел да подготвят матката за загнездването на оплоденото яйце (яйцеклетка). Ако не настъпи оплождане, задебеленият слой на матката става излишен и през следващите няколко дни (най-често от 3 до 8), той се излющва с поява на кървене.

 


Ендометриалната тъкан, разположена извън маточната кухина също, като тази в нея, реагира на хормоналните промени по време на менстуалния цикъл. Но докато ендометриумът в матката може да отпадне под формата на манструация, то в ендометриозните огнища извън кухината на матката се образуват сраствания, кисти и т.н.

Симптоми:

Симптомите при ендометриоза варират при различните жени, поради разликите в менструалния цикъл.

1. При ендометриоза може да липсват специфични симптоми и жената може да не подозира, че има това заболяване. Това се наблюдава при голям процент от жените.

2. Най-честият симптом, от който се оплакват жените, е тазовата болка. Тя се влошава непосредствено преди менструация и после постепенно отзвучава.

3. Други чести симптоми са болезнена менструация (дисменорея), болка при полови контакти (диспареуния) и инфертилитет. Жените описват болката като постоянна, присвиваща, която се разпронява към двете половини на таза, кръста, корема и седалището.

4. Инфертилитетът е чест симптом при ендометриоза, въпреки че не всички жени с проблеми с плодовитостта, имат ендометриоза. Точният механизъм, по който ендометриозаводи до безплодие, не е изяснен. Може би това се дължи на механично запушване на маточните тръби или на хормонални фактори.

5. Липсва пряка връзка между изразеността на симптомите и тежестта на ендометриоза.

Диагноза:

За поставяне на диагнозата ендометриоза, не са достатъчни само данните от физикалното изследване и анамнезата. Често трябва да се изключат други състояния, като тумори и инфекции. Състояние, което може да има подобни симптоми е интерстициалният цистит или хронично възпаление на пикочния мехур. Окончателна диагноза предоставя директната визуализация на струпванията от ендометриални клетки, чрез лапароскопска операция. По време на тази интервенция, през малка инцизия на корема на пациента, се въвежда малка камера. С помощта на инструменти се вземат малки парчета тъкан, които се изследват под микроскоп от патоанатом. 

Лечение:

Ендометриозата е хронично заболяване, което изисква диспансеризация при гинеколог.

За момента няма измислено лечение което да гарантира 100% излекуването на пациентката.

Подходите са:

1. Хирургучни - при напредналите и по – тежки случай или при наличието на ендометриозни кисти на яйчниците, поради опасност от нарастване на кистозните формации и изконсумиране на яйчниковата тъкан

2. Медикаментозни -те са насочени в 2 направления:

  • повлияване на болката (най-често се изписват нестероидни противовъзпалителни медикаменти)
  • повлияване на разрастването на ендометриалната тъкан( използват се медикаменти който повлияват хормоналната стимулация. Тези препарати водят до потискане на естрогенната синтеза от яйчниците и поява на симптоми, подобни на тези в менопаузата. Това са и основните странични ефекти на терапията – горещи вълни, вагинална сухота, нередовно маточно кървене, промяна в настроението, умора, загуба на костна плътност. Тези нежелани ефекти могат да се повлияят чрез прилагане на различни видове хранителни добавки. Обикновено курсът на лечение трае 6 месеца.

3. Промяна в начина на живот - счита се, че повишаването на физическата активност води до намаляване на болката при повечето жени. Промяната в режима на хранене, също оказва благоприятно влияние.