(Неволево изпускане на урина)
Почти 40% от пациентите с инконтиненция на урина остават недиагностицирани,
защото не знаят, че съществува лечение или защото проблемът им е подценен
от общопрактикуващия лекар.
Инконтиненцията е симптом, зад който се крие патологично състояние
или сериозно в една или друга степен заболяване.
Страдащите често не пристъпват към разрешаване на проблема поради неудобство.
Основните видове инконтиненция на урина са два:
Стрес инконтиненция
(изпускане на малки количества урина при кихане, кашляне, смях или вдигане на тежести. Наблюдава се при състояния, които водят до отслабване на мускулатурата и фасциите на тазовото дъно – най-често при бременност, раждане, менопауза, хистеректомия.)
При стрес инконтиненцията изпускането на урина, най-често се проявява при дейности свързани с повишаване на налягането в коремната кухина (вдигане на тежки предмети , кихане, кашляне и др.)
Основната причина за възникването на пикочната стрес инконтиненция е нарушение на поддържащия апарат на пикочния мехур и уретрата и/или слабост на тазовата диафрагма.Поради отслабване на тазовата мускулатура, при различна степен на физически усилия анатомичното положение на тези органи се променя и се нарушава системата за волево задръжане на урината.
I степен (лека)- неволно отделяне на урина след кашляне, кихане, смях.
II степен (умерена)- неволно отделяне на урина в изправено положение.
III степен (тежка)- неволно отделяне на урина в право и в хоризонтално положение, при липса на физическо усилие.
Това заболяване има прогресивен характер - започва с леки епизодични изпускания на малко количество урина и може да се стигне до невъзможност за извършване на обичайните ежедневни дейности.
АДЕКВАТНО ЛЕЧЕНИЕ Е ВЪЗМОЖНО ВЪВ ВСИЧКИ СТЕПЕНИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО.
Най-честите причини за появата на заболяването са:
- вродена слабост на гладките мускули, дефект в инервацията на сфинктерите
- след раждания по естествен път
- наднормено тегло
- след операции в областта на малкия таз
- естрогенен дефицит - в постменопаузауния период се наблюдава възрастово обоснована атрофия на структурите, поддържащи уретралното налягане.
Решение:
След гинекологичен преглед, се прави оценка на състоянието и се назначава лечение, което варира от упражнения за стягане на мускулатурата на тазовото дъно, инжекционни апликации, до оперативно лечение с поставяне на синтетично платно.
Детрузорна нестабилност
(Свръхактивен пикочен мехур)
Международното общество за континенция (ICS) определя СПМ като наличието на "чести позиви за уриниране, обикновено придружени от императивност, със или без наличието на инконтиненция и никтурия при липса на инфекции на пикочните пътища или друга видима патология".
Най-честата причина за поява на заболяването е увреда в нервната регулация на пикочния мехур, като последствие от това е неспособността на мехура да се релаксира във фазата на пълнене.
Симптоматика: неотложност (спешност), честота на уриниране, никтурия(прекъсване на съня поради изразено желание за уриниране и то на не голямо количество урина) и инконтиненция(изпускане).
Честотата на уриниране се счита за ненормална, ако човек уринира повече от осем пъти в един ден.
Целта на лечението е да повиши качеството на живот, като подобри симптомите и премахне инконтиненцията при минимални странични ефекти и максимално добра поносимост. Не винаги се изисква специфично лечение. Лечебните алтернативи са разделени в няколко групи.
- Като първа линия на лечениесе препоръчва така наречената поведенческа терапия.
- Като втора линия от лечебния процес се препоръчват медикаментозни средства самостоятелно или в комбинация с поведенческата терапия.
Днес в световен мащаб от незадържане на урината страдат над 100 млн. души.
Страдащите често не пристъпват към разрешаване на проблема поради неудобство.