За мен

За пациента

Галерия

Цени

Връзки

Контакти

Повтарящи се репродуктивни загуби

РЕЦИДИВИРАЩИ СПОНТАННИ АБОРТИ, РАЖДАНЕ НА МЪРТЪВ ПЛОД

ПРИЧИНИ ЗА СПОНТАННИ АБОРТИ

ЛЕЧЕНИЕ НА СПОНТАННИТЕ АБОРТИ

ЛАБОРАТОРИЯ ГЕНИКА

Изследването и търсенето на причина за спонтанни аборти е наложително при 2 и повече такива, при предшестващо раждане на мъртъв плод, при раждане на плод с данни за плацентарна недостатъчност (малък за гестационния срок плод, прееклампсия, отлепяне на плацентата).

Разбира се изследвания може да се направят и при една неуспешна бременност и при първа такава, при наличие на такъв проблем при роднини, при предстояща или налична бременност с висок риск.

Високата честота на спонтанните аборти прави проблема изключително актуален и значим.

Риск за спонтанни аборти при различни състояния без да е провеждано лечение:

  • Честотата на спонтанните аборти след имплантирането на оплодената яйцеклетка е над 15%.
  • Спонтанните аборти до 13-та гестационна седмица са 80%.
  • Спонтанните аборти между 13 и 20-та гестационна седмица са 20%.
  • На хромозомни аномалии се дължат 23% от абортите от 8 до 12 гестационна седмица.

РИСК ОТ СПОНТАНЕН АБОРТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПОРЕДНОСТТА        В  %

След имплантирането на оплодената яйцеклетка при всяка бременност   >15

След І   спонтанен аборт           15-20

След ІІ  спонтанен аборт  предхождащо раждане на здраво дете    10-15

След ІІ     последователен спонтанен аборт   15-20

След ІІІ   последователен спонтанен аборт без проведено лечение              35-40

След ІV   последователен спонтанен аборт без проведено лечение             50-60

След  V   последователен спонтанен аборт без проведено лечение              >95

ПРИЧИНИ ЗА СПОНТАННИТЕ АБОРТИ

  • На дефекти в лутеалната фаза (от овулацията до първия ден на мензеса) се дължат от 4 до 40% от спонтанните аборти

Намалена продукция на фоликуларен прогестерон от малък овулаторен фоликул нарушава бременността в най-ранна възраст.

Намалена продукция на HCG (хорионгонадотропин) нарушава бременността в 4-10 гестационна седмица.

Намалена продукция на плацентарен прогестерон, дължаща се на абнормно малка плацента или нарушен синтез. Засяга се бременността след 10 гестационна седмица.

  • На аномалии на матката и шийката се дължат 15-20% от спонтанните аборти.

Наличие на септум (преграда) на матката. Двурога матка. Абнормно развитие на матката и шийката. Фиброидоза. Полип на ендометриума.

  • На хромозомни дефекти се дължат 7-50% от спонтанните аборти (високите стойности са от по-старите проучвания).

Бройни хромозомни аномалии (повече или по-малко от 46 броя хромозоми).

Транслокации (пренасяне на генетичен материал от една на друга хромозома у родител).

Други хромозомни пренареждания (инверсии – обръщане на участък от хромозома у родител).

  • На имунологични проблеми се дължат 10-50% от абортите. Процентът нараства с броя на спонтанните аборти.

Антифосфолипиден синдром – автоимунна дисфункция - нарушено кръвосъсирване.

Алоимуннни проблеми – имунната система на майката разпознава плода като “чужд”.

Rh-изоимунизация. Когато майката е Rh-отрицателна, тя маже да образува антитела срещу Rh-положителен плод. Това може да се случи, ако бременната не е била имунизирана при предишно раждане, аборт или кръвопреливане.

  • На дефекти на невралната тръба се дължат около 10% от спонтанните аборти.
  • Некачествена яйцеклетка – при късна овулация (след 16, 17-ден).
  • Поликистоза на яйчниците – нарушава качеството на яйцеклетката.
  • Неконтролиран захарен диабет
  • Хипо- или хипертиреоидизъм – проблеми със щитовидната жлеза
  • Вродени тромбофилии- наследствени предразположения, които се отличават с повишен риск от кръвосъсирване. По време на бременност, това може да причини микроскопични съсиреци в плацентата . Генетичните дефекти се асоциират с: ранни и късни спонтанни аборти, дефекти при новороденото, изоставане в растежа на плода, смърт на плода, усложнения в трети триместър от бремеността – прееклампсия.
  • Мутации в метилентетрахидрофолатредуктазата (MTHFR) води до намaляване на активираната фолиева киселина и повишаване на нивата на токсичния хомоцистеин. Същият механизъм има отношение към дефектите на невралната тръба (спина бифида и аненцефалия).
  • Инфекции

ИЗСЛЕДВАНИЯ

  1. Хромозомни изследвания (цитогенетика) ма двамата родители (кариотипиране).
  2. Изследвания за вродени тромбофилии
  • (метилентетрахидрофолатредуктазата) Внимание: Вариантът в ДНК има клинична стойност само, ако води до повишен хомоцистеин. Честотата на варианта сред общата популация е от 15 до 20%.
  • FV Leiden, PAI, портромбинов ген при наличие на дефект се наблюдава 2,5 по-висока честота на абортите;

Изследването има профилактичен характер, извършва се веднъж в живота и резултатът е от голямо значение за определяне на превантивните терапевтични мерки, които ще осигурят нормалното протичане на бременноста, въпреки наличието на наследствено предразположение към тромбофилии.

  1. Придобити тромбофилии:
  • Антифосфолипидни антитела Нарушават кръвосъсирването в плацентата. Смята се, че са най-честата причина за предизвикване на спонтанни аборти.
  • Luppus антикоагулантни антитела
  • Антиядрени антитела.
  1. Хемостазеология:
  • Активирано парциално тромбопластиново време и парциално тромбопластиново време;
  • Антитромбин ІІІ; ÿ  Хомоцистеин;  ÿ  протеин С;  ÿ  протеин S;  ÿ  активиран протеин С.
  1. Тест на Coombs за Rh антитела, ако бременната е с кръвна група Rh (–) отрицателна, а съпругът Rh ( +).
  2. Нарушена функция на щитовидната жлеза- Хормони TSH, T4. Антитироидни антитела за болест на Хашимото.
  3. За ифекции вкл. Micoplaspa, Chlamydia.
  4. Кръвна захар. ОГТТ.
  5. Специализираният акушерски преглед, инструментални изследвания (ултразвукови и инвазивни изследвания) и консултация за отхвърляне на аномалии на матката, маточната шийка, яйчниците и нарушения в яйчниковата функция.

ПРЕПОРЪКИ СЛЕД СПОНТАНЕН АБОРТ

  1. Спрете тютюнопушенето, алкохола, кафе.
  2. Започнете прием на Фолиева киселина – 2 х 0,4 мг дневно в очакване на бременността и 3 месеца след заременяване или според резултата от изсл. на MTHFR.
  3. Да се изчака няколко месеца (минимум 2) преди следваща бременност.
  4. Да се избягва приемането на хранителни добавки.